Освен определените в Конституцията на Република България и действащите международни актове основни права и свободи, хората с увреждания имат други, специфични права, обусловени от техните потребности и здравословното им състояние. 

 Правата на хората с увреждания могат да бъдат систематизирани по следния начин: 

• Финансова подкрепа 

• Пенсии 

• Социални услуги 

• Медицински изделия и помощни средства (процедура) 

• Заетост и предприемачество 

• Достъпна среда

 I. Финансова подкрепа 

Държавата подпомага хората с увреждания чрез: 

• директно отпускане на финансова подкрепа;

 • предоставяне на хората с увреждания на възможност за ползване на данъчни облекчения; 

• освобождаването им от заплащане на отделни такси. 

1. Директното отпускане на финансова подкрепа може да бъде чрез: 

• Месечна финансова подкрепа; 

• Целева финансова подкрепа; 

1.1. Месечната финансова подкрепа може да бъде отпускана:

• За хората с увреждания над 18 години – по чл. 70 от Закона за хората с увреждания; 

• За родителите, отглеждащи деца с увреждания – по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца; 

 Месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания Съгласно чл. 68 от Закона хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка Подкрепата е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. 

 Съгласно чл. 70 право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 

1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 

2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 

3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 

4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 

5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност - в размер 57 на сто от линията на бедност. Линията на бедност е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет. Финансова помощ по Закона за семейни помощи за деца Родители (осиновители) на деца с увреждания, както и семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, имат право на по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, ако отговарят на следните условия: 

1. детето е до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст; 

2. детето живее постоянно в страната; 

3. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. 

Месечните помощи се отпускат независимо от доходите на семейството. Размерите на месечните помощи се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност. 

Размерът на месечната помощ за семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. 

 1.2. Целевите помощи са 5 вида и се отпускат за семейства на деца и възрастни с увреждания по Закона за хората с увреждания за: 

1. осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по утвърдени стандарти за качество; 

2. покупка на лично моторно превозно средство; 

3. приспособяване на жилище; 

4. балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 

5. наем на общинско жилище. 

• Хората с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъци, определени от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването, получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. 

Целева помощ се получава след представяне на медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващ необходимостта от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид, съобразно конкретните нужди на човека с увреждане. 

• Хората с трайни увреждания, чието придвижване е затруднено, имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство до четирикратния размер от линията на бедност за съответната година, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. Хората с трайни увреждания получават целевата помощ по ал. 1, ако отговарят и на следните допълнителни условия: 

1. имат определена от ТЕЛК (НЕЛК) над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност, и 

2. са работещи или учащи. 

• Хората с трайни увреждания с над 90 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и децата с определени вид и степен на увреждане, които се придвижват с инвалидна количка, имат право на целева помощ до двукратния размер от линията на бедност за съответната година за преустройство на жилище, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. 

• Хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им нужди. Целевата помощ по ал. 1 е в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. 

Нуждаещите се с определена потребност от чужда помощ имат право на помощта за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв, в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повечеот действително направения разход съгласно представените документи.

 • Право на целева помощ за наем на общинско жилище имат хора с трайни увреждания, ако са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е сключен с тях, както и ако са поставени под пълно запрещение и договорите за наем са сключени с техните законни представители. Всички помощи са освободени от данъци, такси и удръжки, освен за надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка или недобросъвестно получени суми. 

2. Предоставянето на хората с увреждания на възможност за ползване на данъчни облекчения се извършва по: 

• Закона за местните данъци и такси; 

• Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 

2.1. Данъчните облекчения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са три вида: 

• Данъчни облекчения за недвижим имот; 

• Данъчни облекчения за лек автомобил; 

• Данъчни облекчения за патент. 

 Данъчни облекчения за недвижим имот: 

Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът върху имота се дължи със 75 на сто намаление. В чл. 25, ал. 3 е установено, че в случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища. 

Данъчни облекчения за лек автомобил: 

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси се освобождава от данък лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW. 

Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота (чл. 27 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ). 

Данъчно облекчение за патент Съгласно чл. 61м от Закона за местните данъци и такси за патентен данък лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година и независимо дали са едноличен търговец, те ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто.

Данъчното облекчение се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

2.2. Данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност Съгласно чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. 

Данъчно облекчение за деца с увреждания Съгласно чл. 22г. сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на местни физически лица и на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се намалява с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган. 

Данъчното облекчение се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението, когато едновременно са налице следните условия: 

1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. към 1 януари на данъчната година детето не е навършило пълнолетие; 

3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка. 

Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е: 

1. родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, който не е лишен от родителски права, и при условие че: 

а) детето не е настанено извън семейството, и 

б) не е учредено попечителство или настойничество, или 

2. настойник или попечител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в случаите на настойничество или попечителство, или 

3. член на семействата на роднини или близки на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или 

4. приемен родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето. 

Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. 

Когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50. Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по ал. 1 - 3. 

Данъчно облекчение за трудовото възнаграждение Месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. 

3. Освобождаването на хората с увреждания от заплащане на отделни такси 

3.1. Освобождаване от заплащане на винетна такса В чл. 10в, ал. 1 от Закона за пътищата е регламентирано, че лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил - негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика. 

В чл. 10в, ал. 2 от Закона за пътищата е уредено, че при условията на ал. 1 от заплащане на винетна такса се освобождават лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. 

Електронната винетка, издадена при условията на ал. 1 и 2, не следва пътното превозно средство в случай на прехвърляне на собствеността върху него, като загубва валидност от деня на прехвърлянето. 

Прехвърлителят е длъжен да уведоми Агенция "Пътна инфраструктура" за извършеното прехвърляне незабавно, но не по-късно от три работни дни, като в противен случай няма право да му бъде издадена нова безплатна електронна винетка до изтичането на първоначалната валидност на издадената във връзка с прехвърленото пътно превозно средство. (чл. 10в, ал. 3).Частично освобождаване от заплащане на такса за издаване на документи за самоличност. В чл. 32 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, са определени намаления за лица с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто за издаването им на лична карта и паспорт. 

 3.3. Частично освобождаване от заплащане на такса за издаване на свидетелство за управление на МПС, чл. 37 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, е предвидено, че за издаването на свидетелство за управление на МПС на лица с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто се събира определена такса. 

 3.4. Освобождаване от заплащане на потребителска такса при личен лекар В чл. 37, ал. 4 от Закона за здравно осигуряване е предвидено, че от потребителска такса за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, са освободени освен други уязвими групи граждани, но и лица със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор, военноинвалидите и военнопострадалите. 

>3.5. Освобождаване от заплащане на такса за закупуване на билети за пътуване с железопътния транспорт. 

Съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане лицата със 71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане, децата до 16-годишна възраст с трайно увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната. 

 Правото може да ползват и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато пътуват с тях. 

За придружители се смятат и кучета, водачи и асистенти на хора с увреждания, когато пътуват с тях. 

3.6. Освобождаване от заплащане на такса в детски градини и ясли за деца с увреждания. В чл. 39 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета от Столичния общински съвет, е предвидено, че за деца, чиито родител/родители са със 71 на сто и с над 71 на сто трайно намалена работоспособност и за деца с медицинска експертиза за 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане, не се заплащат такси за детски градини и ясли. 

 По сходен начин е решен въпросът и в други общини на територията на страната. 

3.7. Освобождаване от такси за паркиране чрез предоставяне на карти за паркиране. 

В чл. 99а от Закона за движението за пътищата дава право на хората с трайни увреждания да ползват карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране. Картата се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. 

 Картата следва да е издадена в съответствие с изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания, карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране. 

 Картата е валидна на територията на цялата страна, в други държави от ЕС също се признава. 

3.8. Частично освобождаване от заплащане на такса за услуги, предоставяни от мобилни оператори (запознайте се с тарифните планове за хора в неравностойно положение на А1: Комфорт 150 и Без граници специален, Виваком: Оптима 250 за хора с увреждания, Yettel: планове за хора с увреждания). 

 3.9. Частично или пълно намаление на таксите и комисионите в повечето банки. 

Всяка банка сама определя размера на таксите и преференциите в зависимост от политиката си, но повечето имат облекчения за издаване на дебитна карта, за издаването и обслужването на разплащателните сметки на хората с увреждания, за плащането на комунални услуги, данъци, такси, SMS известяване и др.

 II. Пенсии 

1. Пенсии, свързани с трудова дейност Пенсия за инвалидност поради общо заболяване. 

Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението за отпускане на пенсия по чл. 94 от КСО, както следва: 

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; 

2. до 25-годишна възраст - една година; 

3. до 30-годишна възраст - 3 години; 

4. над 30-годишна възраст -